Стачките в авиационния сектор са често срещана причина за закъснения и отмяна на полети. Според законодателството на Европейския съюз, при закъснение на полет с повече от три часа, както и при неговото отменяне, се дължи обезщетение в размер от 250 до 600 евро, което следва да се изплати на всеки отделен пътник. Това правило дава възможност на много хора да получат съответната сума за причиненото им неудобство, но то не важи, ако закъснението или отмяната на полет са причинени от извънредни обстоятелства.
Могат ли в такъв случай стачките на служителите на авиокомпанията или на летищния персонал да се определят като „извънредно обстоятелство“ и дължи ли авиокомпанията обезщетение на пътниците си в такива ситуации?
Авиокомпанията е освободена от плащане на обезщетение, ако може да докаже, че закъснението/отмяната са причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. С цел да се освободи от задължението за плащане на обезщетение, авиокомпанията трябва да докаже едновременно наличието на извънредни обстоятелства и връзката им със закъснението/отмяната, както и че последните не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Според решение на Съда на Европейския съюз, понятието „извънредни обстоятелства“ обхваща събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. Тези две условия са кумулативни и изискват индивидуална преценка за всяка ситуация.
Въпреки че стачката представлява конфликт между работници/служители и работодателя, тя е една от възможните форми на колективни преговори между тях и следователно се счита за събитие, присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния работодател.
Съдът на ЕС реши, че стачното движение, организирано от синдикална организация на персонала на въздушен превозвач, в съответствие с националното законодателство и по-специално с изисквания в него срок за предизвестие, не се определя като „извънредно обстоятелство“. Същото важи и за стачното движение, организирано от дъщерно дружество на превозвача.
Следвайки тази логика, отмяната или закъснението на полет поради стачка на персонала на авиокомпанията, когато тя е предварително обявена, не попада в рамките на „извънредните обстоятелства“. В такъв случай авиопревозвачът е отговорен да обезщети пътниците за вредите.
Спонтанната стачка на съществена част от авиационния персонал, известна още като „самоволна стачка“, също не попада в обхвата на понятието „извънредни обстоятелства“, ако започва след изненадващо съобщение за преструктуриране на предприятието, но не от представителите на работниците и служителите в предприятието (синдикатите), а спонтанно от самите тях. Това означава, че при спонтанната стачка авиопревозвачът дължи обезщетение на пътниците си, ако полет е бил отменен или закъснял с повече от три часа.
Законодателството на Европейския съюз признава за извънредни обстоятелства стачки, които са външни за дейността на въздушния превозвач. Това включва стачки, инициирани от ръководители на полети или от персонала на летище. В тези случаи не се дължи обезщетение на пътниците за закъснял или отменен полет.
Други събития, които се определят като извънредни обстоятелства, могат да бъдат:
– решения на управлението на въздушния трафик;
– неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета;
– неблагоприятни метеорологични условия и рискове за сигурността.
Ако сте потърпевши от закъснял или отменен полет поради стачка на служителите на авиокомпанията или на летищния персонал, свържете се с нас, за да проверим дали имате право на обезщетение.